Веднъж, докато събирах по дъното рапани, проследих интересен епизод от живота на морските обитатели.
Автор: Георги Ценов
Плувах на около два метра от дъното и видях как едно раче бяга колкото може, крачетата му не се виждаха от скоростта, с която се движеха, а след него спокойно, на къси отсечки, се носеше една големоглава риба с отблъскващ вид, късо тяло, цялата осеяна с бодли и шипове, оцветена с цветовете на третокачествена тухла, черно-червено-охрена, вперила свинските си очички в малкия беглец.
И латинското име на рибата е свинско - Scorpaena porcus, което преведено на български е ,,свинска скорпена,''. През последните двадесетина години от екзотична и рядка находка, новият нашественик се превърна в напаст.
Докато в началото рибарите се ядосваха че са попаднали десетина екземпляра в попчешките мрежи, в един момент се оказа, че там няма почти нищо друго освен скорпид, както е българското име на този вид.
Сякаш за компенсация клиентите на ресторантите откриха, че в него се крие вкусно бяло месо, с нищо неотстъпващо на попчетата...Вярно, но на каква цена? Скорпидът, както казах, е много добре защитен и по тази причина почти няма естествени врагове в нашето море.
В местната среда достига размер до килограм, макар това да се случва по-рядко. Има добра размножителна способност и е активен безкомпромисен хищник.
Когато го чистим, освен раци, скариди и плевелни риби, в корема му редовно намираме малки попчета и общото мнение на рибарите е, че той е виновен за драстичното спадане на популацията на стронгила и сродните му видове.
За това го улеснява и фактът, че обитава едни и същи хабитати с тях и е в постоянна конкуренция за храна и места за размножаване. По тези причини става все повече и повече и присъствието му приема застрашителни размери заради промените в баланса на околната среда.
Да видим какво го прави толкова неуязвим.
Скорпидът притежава отровни бодли, които са видоизменени лъчи на помощните плавници. На гърба му първите 7-8 лъча са отровни. Те са изключително остри и с лекота пробиват всяка кожа.
В основата си са обвити от жлезисти клетки, които изливат в раната отрова, причиняваща остра, нестихваща с часове болка, а при хора с алергия може да доведе и до допълнителни нежелани реакции.
Налагало се е рибари да търсят лекарска помощ в подобни случаи. Освен на гърба си, рибата притежава също такива шипове на гръдните перки - по един на всяка, и на аналния плавник, където са три.
Около устата, по темето и хрилете има безброй по-малки и не така болезнени бодли, а кожата му е дебела здрава и грапава като едра шкурка. След като се заплете в мрежите, от този игленик щръкват във всички посоки отровните му оръжия и е необходим значителен опит и умение, за да бъде изваден от там, без човек да се нарани.
Когато наведнъж се наложи да решиш сто - двеста подобни ребуса, ти се приисква въобще да не си пускал мрежи.
В края на такъв работен ден, дори да си избегнал отровните шипове, от десетките други израстъци пръстите ти остават буквално без епител и два дена ти е трудно да хванеш нещо с тях.
А следва и втори етап. За да се стигне до филето, скорпидът трябва да бъде обезглавен и одран. Тъй като вкусното месо си заслужава труда, сега ще опиша как става това. Има различни тактики за чистене, но аз ползвам следната.
Вземате една по-голяма ножица, хващате рибата с лявата ръка за главата така, че устата и да сочи дланта ви, С дясната ръка и ножицата изрязвате най-напред гръбния плавник с многото шипове, като това трябва да се направи на дълбочина два-три милиметра под основата им.
Обръщате рибата по гръб и същата процедура се извършва и с коремните плавници, но отново гледате да срежете и кожата по линията от опашката до главата. После отрязвате опашката, главата и обелвате кожата от трупчето. При тези операции вътрешностите падат сами, така че не се налага допълнително чистене.
Месото се пържи или панира, подходящо е също и за рибена чорба. След като се изпържи, можете да приготвите следния сос, в който да си топите готовите филенца. Счукват се чесън, малко орехови ядки, накълцва се на много ситно копър и сместа се залива с оцет. Прибавяте лъжица соев сос, зехтин и малко от мазнината, в която сте пържили рибата. Допълвате всичко с голяма щипка захар и сосът е готов.
Мога да ви уверя, че вкусът е божествен. Ако не сте рибари, скорпид можете да си поръчате във всеки крайморски ресторант или да си купите риба от професионалистите. Времената се менят, природата около нас също и ние трябва да се приспособяваме към нейните капризи. Наслука.
Месото на скорпида в никакъв случай не е токсично. Неговата отрова се намира в жлезите около шиповете и действа по кръвен път. След температурна обработка като всяка подобна отрова се разлага от топлината. Това няма нищо общо с отравянията в Япония от рибата фугу, където токсините се намират във вътрешните органи и са от съвсем друг тип. Всяка друга информация по този въпрос е чиста спекула.
Скорпид в типично за него местообитание. Както се вижда, със способността да адаптира окраската си към околната среда, рибата става почти невидима и така дебне жертвите си. Понякога дотам се вживява в тази роля, че се оставя да бъде подритвана и пипана без да реагира.