Скорпидът – отровни бодли и вкусно месо


Скорпидът – отровни бодли и вкусно месо
31 Август 2011, Сряда


Веднъж, докато събирах по дъното рапани, проследих интересен епизод от живота на морските обитатели.


Автор: Георги Ценов

Плувах на около два метра от дъното и видях как едно раче бяга колкото може, крачетата му не се виждаха от скоростта, с която се движеха, а след него спокойно, на къси отсечки, се носеше една големоглава риба с отблъскващ вид, късо тяло, цялата осеяна с бодли и шипове, оцветена с цветовете на третокачествена тухла, черно-червено-охрена, вперила свинските си очички в малкия беглец.

И латинското име на рибата е свинско - Scorpaena porcus, което преведено на български е ,,свинска скорпена,''. През последните двадесетина години от екзотична и рядка находка, новият нашественик се превърна в напаст.

Докато в началото рибарите се ядосваха че са попаднали десетина екземпляра в попчешките мрежи, в един момент се оказа, че там няма почти нищо друго освен скорпид, както е българското име на този вид.

Сякаш за компенсация клиентите на ресторантите откриха, че в него се крие вкусно бяло месо, с нищо неотстъпващо на попчетата...Вярно, но на каква цена? Скорпидът, както казах, е много добре защитен и по тази причина почти няма естествени врагове в нашето море.

В местната среда достига размер до килограм, макар това да се случва по-рядко. Има добра размножителна способност и е активен безкомпромисен хищник.

Когато го чистим, освен раци, скариди и плевелни риби, в корема му редовно намираме малки попчета и общото мнение на рибарите е, че той е виновен за драстичното спадане на популацията на стронгила и сродните му видове.

За това го улеснява и фактът, че обитава едни и същи хабитати с тях и е в постоянна конкуренция за храна и места за размножаване. По тези причини става все повече и повече и присъствието му приема застрашителни размери заради промените в баланса на околната среда.

Да видим какво го прави толкова неуязвим.
Скорпидът притежава отровни бодли, които са видоизменени лъчи на помощните плавници. На гърба му първите 7-8 лъча са отровни. Те са изключително остри и с лекота пробиват всяка кожа.

В основата си са обвити от жлезисти клетки, които изливат в раната отрова, причиняваща остра, нестихваща с часове болка, а при хора с алергия може да доведе и до допълнителни нежелани реакции.

Налагало се е рибари да търсят лекарска помощ в подобни случаи. Освен на гърба си, рибата притежава също такива шипове на гръдните перки - по един на всяка, и на аналния плавник, където са три.

Около устата, по темето и хрилете има безброй по-малки и не така болезнени бодли, а кожата му е дебела здрава и грапава като едра шкурка. След като се заплете в мрежите, от този игленик щръкват във всички посоки отровните му оръжия и е необходим значителен опит и умение, за да бъде изваден от там, без човек да се нарани.

Когато наведнъж се наложи да решиш сто - двеста подобни ребуса, ти се приисква въобще да не си пускал мрежи.
В края на такъв работен ден, дори да си избегнал отровните шипове, от десетките други израстъци пръстите ти остават буквално без епител и два дена ти е трудно да хванеш нещо с тях.

А следва и втори етап. За да се стигне до филето, скорпидът трябва да бъде обезглавен и одран. Тъй като вкусното месо си заслужава труда, сега ще опиша как става това. Има различни тактики за чистене, но аз ползвам следната.

Вземате една по-голяма ножица, хващате рибата с лявата ръка за главата така, че устата и да сочи дланта ви, С дясната ръка и ножицата изрязвате най-напред гръбния плавник с многото шипове, като това трябва да се направи на дълбочина два-три милиметра под основата им.

Обръщате рибата по гръб и същата процедура се извършва и с коремните плавници, но отново гледате да срежете и кожата по линията от опашката до главата. После отрязвате опашката, главата и обелвате кожата от трупчето. При тези операции вътрешностите падат сами, така че не се налага допълнително чистене.

Месото се пържи или панира, подходящо е също и за рибена чорба. След като се изпържи, можете да приготвите следния сос, в който да си топите готовите филенца. Счукват се чесън, малко орехови ядки, накълцва се на много ситно копър и сместа се залива с оцет. Прибавяте лъжица соев сос, зехтин и малко от мазнината, в която сте пържили рибата. Допълвате всичко с голяма щипка захар и сосът е готов.

Мога да ви уверя, че вкусът е божествен. Ако не сте рибари, скорпид можете да си поръчате във всеки крайморски ресторант или да си купите риба от професионалистите. Времената се менят, природата около нас също и ние трябва да се приспособяваме към нейните капризи. Наслука.


Месото на скорпида в никакъв случай не е токсично. Неговата отрова се намира в жлезите около шиповете и действа по кръвен път. След температурна обработка като всяка подобна отрова се разлага от топлината. Това няма нищо общо с отравянията в Япония от рибата фугу, където токсините се намират във вътрешните органи и са от съвсем друг тип. Всяка друга информация по този въпрос е чиста спекула.

Скорпид в типично за него местообитание. Както се вижда, със способността да адаптира окраската си към околната среда, рибата става почти невидима и така дебне жертвите си. Понякога дотам се вживява в тази роля, че се оставя да бъде подритвана и пипана без да реагира.



В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки